НЧ „Огнище-1930“, с. Челопек

“Брашленкьо“, с. Челопек

2020Неопределена през
Януари
Къща „Баба Илиица“ с. Челопек (карта)
ВХОД
СВОБОДЕН

Автентичният народен обичай „Брашленкьо” е характерен за врачанския край. В началото на януари той се празнува в Къща „Баба Илиица“ с. Челопек. Момичета и девойки се събират, вият специалните китки с брашлян, като всяка мома поставя белег на своята китка. По време на празника се пеят автентични песните и се наричат китките, с което всяка мома научава какъв ще е бъдещият й съпруг. В народния календар честването се изпълнява срещу Васильовден в нощта срещу 14 януари.

„Бръшленкьо” е красив момински обичай, с който в планинските села от Врачанско в нощта срещу Василовден се гадае за здраве по хора и добитък, за късмет в женитбата. Момите в деня срещу Васил отиват в гората да набират листа от бръшлян и дрянови пръчки. Привечер се събират в дома на най-личната девойка и там сред песни, смях и закачки китят своите бръшлянови китки  –  наричат за всеки от къщата, стоката и разбира се – либето по листче бръшлян и го привързват с червен конец върху дряновите пръчици и стръкчета босилек. В Зверино наричат най-напред на Божа майка, после на либето и сетне на всеки член от семейството. Когато китката е вече готова, всяка мома ще сложи и белег на нея: пръстен, гривна, шарен конец. Така окичени те се потапят в бяло котле с “мълчана” вода, което е поставено върху разпилени овесени зърна -– “за да е плодовита годината”-– върху синия, често изнесена на кръстопът. От овеса момите в Зверино слагат под възглавницата си и се мъчат да запомнят сънищата си. С помощта на зърната на другата сутрин се опитват да ги разтълкуват. В Челопек  топенето на китките става с песен:

ЗАЛЮЛЯЛА СЕ ДРАГАНА,

байова бела Драгано,

на тънки, дълги конопи,

байова бела Драгано,

па се конопи скасая,

байова бела Драгано,

та се Драгана удави,

байова бела Драгано.

– Плавай ми, плавай, Драгано,

байова бела Драгано,

та ми накрайо изплавай,

байова бела Драгано!

– Не мога, бае, да плавам,

синьо се сукно увива,

байова бела Драгано,

та ми краката увива,

байова бела Драгано.

Момите ще поиграят около котлето, след което ще го отнесат на “тайно място” (знайно само за тях), където огън не се кладе или пък ще го оставят да нощува “на звездите” под плодно дърво. На другата сутрин, още в ранни зори, те отново се събират около него, играят и пеят:

Бръшленкьо ле, мили брайно,

снощи сме та натопиле

кален-вален до колене,

сега ще та извадиме

златен-сребрен до рамена.

Наричанията продължават, докато се свършат “бръшленените китки”. Всяка участничка в гаданията, взела китката си, гребва вода с кратунка от котлето и бързо си отива в къщи. Там, застанала на дръвника, си измива лицето с водата от кратунката – “да е хубава и здрава” и започва да “разгадава” китката си. Ако има в нея “„наразено” (повредено) листо, това не вещае добро за този, на когото е наречено, ако ли пък листата са здрави и хубави – здраве и сполука през годината за всички.

Ергените също гадаят за сполуката през годината:– събират се около възрастен мъж, а той слага пара в менче с вино, та докато пият момците, да я уловят с уста за късмет. Смях, закачки и веселби съпровождат празника.

Сладкодумците

„За бръшлян ходехме в гората в деня преди Василовден, след обяд. Снегът беше дълбок. Вземахме кошници и големи тояги, слагахме си на ръцете домашно плетени ръкавици с един пръст. Връщахме се вечер почти по мръкнало и се събирахме в къщата на някое от момичетата;– баба му или майка му са избъркали качамак, омесили просеник, лютика и пуканки. Качамака го изсипват на синията, в едно ъгълче сложат парче масло, а в другото – сирене. Събу-ваме си цървулите, стопляме са и вечеряме. След това увиваме китките на дренова пръчка и потапяме китките. Тогава ставаше надпяването по махали. Цялото село ехтеше от нашите песни. Сутринта вадиме китките и пак пееме:

СНОЩИ БРЪШЛЕН НАТОПИХМЕ,

            бръшленкьо ле, мили брайно,

            отзаран го извадихме,

            бръшленкьо ле, мили брайно,

            ни бе кален, ни бе вален,

            бръшленкьо ле, мили брайно,

            ни бе садран, ни бе продран,

            брашленкьо ле, мили брайно.

Песните (“Залюляла се Драгана” и “Снощи брашлен натопихме”) пееше моята свекърва Найда Митова Тошева от с. Челопек. Същите песни съм пяла и аз като малка в моето родно село Челопек.

            На сутринта, след като се връщахме с котлетата с вода в къщи,  излизаме на двора – чакаме да чуем първо име на мъж, значи такова ще бъде името на бъдещия ни мъж.(Иванка Тошева, – с. Челопек, Врачанско)

 

 

Подобни събития
Разгледайте