С пищен карнавал маскирани баби играят хоро на мегдана в село Брестник край Пловдив. Поводът е празникът Бабинден. Всяка година на 21 януари те къпят със студена вода „бабата“ на селото и я даряват с кърпа и сапун. Традицията с женския маскарад се спазва от столетия в родопското село.
„Какво става, бебе ли ще се ражда? Ама много си слабичка, дъще. Я да видим, едно ли са, две ли са”, нарежда главната „баба“ на родопското село Брестник. Малко преди това тя е пристигнала на площада край чешмата в селото, качена на каруца и придружена от помощничката си акушерка. Зад конския впряг вървят около 50 възрастни жени от селото, които за поредна година участват в маскарада за Бабинден на 21 януари.
Облечени с костюми на различни известни личности и филмови герои, пременени като моми и ергени, бабите идват от читалището в центъра на селото, където ги чакат стотици техни съселяни и гости на Брестник.
Според обичая, няколко млади жени с 2-3 деца още призори си наливат вода от чешмата, в която пускат китка здравец или босилек. След това отиват в дома на бабата акушерка за обредното поливане и миене на ръцете й. За да е плодородна годината, ритуалът се извършва в градината под плодно дърво, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите, за да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с „мартеничка“ – червен и бял конец. Често при поливането тя хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като нарича: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“ Вярва се, че тази вода притежава пречистващи сили. Като благодарност младите майки подаряват на акушерката риза, чорапи, престилка и кърпа. Тя ги черпи с пита и рачел от тиква и връзва на дясната ръка на децата, които е изродила, червен и бял конец със сребърна монета.
На площада в Брестник младите булки поливат ръцете на бабата с вода от голям бакър. Задължително има облечена като булка жена, на която възрастните дами трябва да бабуват. Според обичая, те й намазват полите със сапун и наричат: „Както се маже сапунът, така лесно да мине и раждането“.
За да е наред всичко, бабата трябва да се прекръсти, да запали кандило, да прекади къщата, да затвори прозорците и вратите и да отвърже всичко завързано. Самото раждане се пази в дълбока тайна и единствено свекървата и бабата знаят, че жената е с родилни болки. Брестнишките баби пресъздават раждане на дете, като за целта използват кукли. Децата, наречени от преоблечена като кръстник баба, получиха имена и ги полагат повити в дървено корито.
Другите жени подаряват на „бебетата“ шапки и терлички, а дядото, в чиято роля влиза възрастна жена с шаечни потури, им хвърля монети – да са здрави като желязото. Свекървата по традиция кичи челото на булката със златна паричка и чесън – да я пази от уроки и зли сили. В деня на раждането се носи и тава с брашно, накичена с червено мушкато – да е бяло и червено бебето. Докато не се кръсти детето, родилката не бивало да става от леглото или да остава сама, защото тези дни се смятат опасни за нея и детето.
Огънят в огнището не трябвало да се гаси до 40-ия ден. А на третия ден от появата на новороденото се меси Богородична питка за здраве. Няколко дни след това е ритуалът на т. нар. Пануда. В този ден се раздава празнична пита и се носи „каниска“ – традиционното за Брестник печено пиле с бял ориз, идва цялата рода, понякога около стотина души, които носят фасул, сърми, мекици и накичена със здравец бъклица с червено вино. Смисълът на обичая е за здраве и за да има родилката достатъчно кърма. В някои райони майките водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови.
Още след раждането обаче възрастната жена напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата, където попът я освещава и благославя. После бабата връща „молитвената вода“ при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – периодът за пречистване след раждането. До края на този период в Брестник само „бабата“ има право да къпе новороденото.
След това то се поема от майката, а на възрастната жена се носят подаръци – риза с дантели, само ръкави, престилка. Карнавалът за Бабинден в Брестник завърши с хоро, на което традиционно се хващат само жени.
Мъжете не участват в този женски маскарад, защото са заплашени с бой или мокрене с ледена вода.
С календарната реформа на Българската православна църква през 1968 г. датата на честването на Бабинден се измества по стар стил – от 21 на 8 януари, като 21 януари се отбелязва като Ден на родилната помощ. На много места у нас обаче Бабинден се празнува по стария обичай, на 21 януари. От 1951 г. тази дата е обявена за Ден на родилната помощ.
Бабинден е и един от големите народни женски празници, посветен на „бабите“ – жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността му е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са „бабували“ на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането, та до наши дни.
На много места се играе накрая традиционното „Бабино хоро“. На Централния площад играят бабите, които носят на гърба си децата, наричани бабинчета, родени през последната година. В други региони възрастната жена кани всички булки в стаята да седнат на трапезата, където слагат сварена кокошка и разчупват прясна пита. След това всички отиват на площада, където свири музиката и събира жените за голямо хоро. По пътя булките вземат калпака или каскета на всеки срещнат мъж и докато не им даде някоя пара, не му го връщат. В някои селища на България навръх Бабинден се извършва и обичаят Влечугане – ритуално къпане на „бабата” след угощението. Жените я откарват на реката или на чешмата в двуколка или на шейна, или пък в плетен кош. На други места мъжете, преоблечени като „волове“, с кожени маски и рога, влачат колата с бабата из селото. Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата, за да я изкъпят във водата. Жените са накичени с нанизи от сушени червени чушки и къдели вълна. Ритуалът се спазва и за омилостивяване на болестта бабици (стомашно разстройство, придружено с колики – б. р.), която мори децата.Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемиди кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките в повечето случаи имат сексуална символика.
