Народно читалище „Екзарх Антим І” -1928г. – с. Бродилово

„Кукеровден” и „Паликош”, с. Бродилово

2020Неопределена през
Март
с. Бродилово (карта)
ВХОД
СВОБОДЕН

Само в странджанските села Кости и Бродилово този празник се проявява в най-автентичната си форма  – “бял кукер”, т. е. без маска, с открито лице. Според местните хора и фолклорните специалисти основните елементи в ритуала се приближават максимално до древните магически обредни действия, олицетворяващи пролетното възраждане и оплождане на природата, както и прогонването на „злите сили“, събрани през мрачния зимен период. В Бродилово празникът се чества съботата преди Сирни Заговезни.

В двете села кукерите не са облечени така, както ги виждаме традиционно навсякъде в страната. Одеждите им са парцаливи и поради това някои ги наричат „парцалени кукери“. Иначе по традиция сред тях има мома, баба, поп, доктор и младоженци.
На площада започва обличането на кукера и на неговите придружители, наричани кюфкарите. Това са момци, също облечени в парцаливи одежди, но те са маскирани и тяхната задача е да пазят момата, която е едно от главните действащи лица в ритуала. Другото им задължение е да „бръснат“ мъжете, които срещат, като това се прави със сабя, която те носят със себе си.

Песента “Честит ти, Митка, Кукеровден” слага началото на шествието. С музикалното оформление от гайда и тъпан цялата дружина обикаля селото и задължително минава през всички къщи в него, за да не остане някъде скрито зло, което да изпълзи в някой от предстоящите пролетни дни и да донесе нещастие.
След това се отива на нива в землището, където облечен в народни дрехи мъж заорава земята, хвърля в нея семена и прави наричания за богата реколта и през тази година.
От нивата всички се връщат, хванати на хоро, и пак под звуците на музиката се спират на площада.

Там се пали кош с плява, издигнат на висок стълб. Когато дървото изгори и плявата падне на земята, всеки, който иска и може прескача за здраве жаравата. Според вярванията това трябва да се направи три пъти.

Кукери пропъждаха злото и мъжете се превъплътяват в ролята на обичайните персонажи в кукерската дружина – Бял кукер, Кукерска баба, Кукерска мома, кюфкари и др. Присъствието на Белия кукер сред персонажите само по себе си придава уникалност на кукерството в Странджа, което се чества от незапомнени времена. Странджанският Бял кукер е характерен персонаж,който не е познат никъде другаде. Облечен е в овчи или ярешки кожи, обърнати с козината навън, без маска и с открито лице. Съшиването на костюма му става на място в деня на игрите и е част от ритуала.

Кукерските игри предвещават края на зимата и настъпването на пролетта. Символиката в тях е магическа, веднъж за плодородие и после за здраве. В обичая „Паликош” тази символика е изразена най-силно. Кошът е пълен със слама, която е реколта от предната година, и когато падне на земята и изгори, всички я прескачат. Вярват, че това ще им помогне да са здрави през годината. Обредите се изпълняват за осигуряване на здраве, плодородие и плодовитост, а с действията си и с благословии Белият кукер прогонва злото от селото.

Кукерските игри в Кости се превръщат в шарен спектакъл, вплитайки в наши дни древната магия за плодородие и идеята за забавление. Затова и неизменна част измежду кукерските атрибути е дървеният фалос, с който ритуално „заорават” земята. В обредното заораване и засяване главно действащо лице отново е Белият кукер.

Смята се, че кукерството е пренесено в Кости преди почти сто години от преселници от с. Пиргополу, а в Бродилово – от с. Маджура.

Подобни събития
Разгледайте