Обичаят „Кьорава кобила“ е традиционен за град Тръстеник. Той се провежда всяка година на Ивановден от незапомнени времена. Ритуалът се свързва с една легенда за спасяването на тогавашното село Марашки Тръстеник от турско разорение. Легендата е записана и съхранена от читалищният деец Симеон Кънчев, а тя гласи:
„Населението на село Марашки Тръстеник е било с особен статут по време на турското робство, плащало е данъците си в коне. Кобилата на един селянин – Иван била много стара и ослепяла. Иван бил много привързан към нея и му дожаляло да я убие. Завел я в полето и я пуснал, за да не става свидетел на смъртта й. Не минало много време и в селото избухнала страшна болест, която покосила всички коне. Посред зима на 20 януари (Иванов ден) пред портата на Иван се появила старата му любима кобила с няколко малки кончета. Пред очите на невярващият си стопанин старата кобила се свлякла и издъхнала. Благодарение на нейните кончета тръстеничани отново развъдили конете в селото и платили данъкът си към Османската империя.“ От този ден нататък в чест на кобилата, спасила селото от разорение на Иванов ден младежи се преобличат в маскарадни костюми, пресъздават образа на кобилата и нейните кончета, за здраве и берекет на населението.
Ритуалът „Кьорава кобила“ започва в полунощ срещу Ивановден с обхождане на селото. Събрани в дома на водача маскираните тръгват по домовете на имениците. Обиколките им са съпровождани с много шум, песни, викове, музика. Стопаните посрещат с радост „кобилата“ и нейните спътници. В групата задължително присъстват:
„кобилата“ – дървена конструкция завита с черга, най-често колна, полуподвижна дървена глава с хлопка на шията. Под конструкцията се движат двама мъже, обикновено младежи, които изпълняват движения придаващи комедийност на образа.
„старец“ – мъж облечен в бяло облекло, скъсан кожух, с овчи калпак и широк тъкан пояс, поръсен с брашно и закичен с червено мушкато. Той води кобилата. В ръцете си държи тояга, с която направлява движенията на кобилата.
„булка“ – обикновено това е мъж, по-висок от младоженеца, облечен с булчинска носия;
„младоженец“ – по-дребен и слаб от булката, който през цялото време твърде комично прави опити да я целуне.
„поп“ – чете за здраве, благославя като обилно ръси с вода и венчава младите;
„доктор“ – лекува болната кобила, а наред с нея и събралите се хора;
„баба с бебе“ – стара баба с малко бебе, която иска дарове от стопаните за здраве и берекет.
„магаре“ – човек, който носи даровете.
Посетеният от групата на „кьоравата кобила“ дом се счита за защитен от болести и лошотии и е благословен за цялата година. Заключителната част на празника е на площада, където под звуците на оркестър се разиграват ритуалите.
Ивановден и традиционния кукерски празник „Кьорава кобила“ са радостни и чакани събития в Тръстеник. Обичаят е съхранен и до днес.