По традиция от най-стари времена в Кула Йордановден и Ивановден се отбелязват по стар стил, като на 19 и 20 януари тяхното честване е свързано със самобитния и характерен само за този северозападен град обичай „Къпачи“. От столетия в нощта на 19 срещу 20 януари тръгват „капачи“, облечени с везани ризи, беневреци и кабаници, задължително маскирани. Те ритуално къпят за здраве всички именници, както и новобрачните семейни двойки.
Всяка група винаги се състои от нечетен брой млади мъже, като е задължително те да са ергени.Облечениса в автентични кулски народни носии – с везани ризи, шаечни панталони – беневреци, аби и характерните за зимния костюм кабаници – дебели вълнени ямурлуци, те потеглят още по първи петли, за да извършат ритуала по къпането за здраве, плодородие и късмет.
В по-нови времена къпачите къпят и служители в местните институции, гражданите по улиците и заведенията, въобще всички, които срещне до обяд на 20 януари.
Лицата на „капачите“, нацапани с бои или скрити зад страшни маски, подобни на кукерските, косите им са накичени с пера, в ръцете си държат геги, а през кръста са препасали звънци.
Двама от дружината влизат в ролята на „младоженци”. Единият се облича като „булка”, която носи котлето с водата и китка босилек, с която се ръсят тези, които ще се къпят. Костюмът й е винаги един и същ и се предава от поколение на поколение къпачи. Булката е пазена от символичния младоженец. Той традиционно отказва да го „къпят” и останалите насила,с тояги го носят на кладенеца и го хвърлят в коритото.
В Кула ревниво тачат уникалния си обичай, който се предава от поколение на поколение, от баща на син, от дядо на внук. Преди години подобен ритуал е провеждан и в някои от съставните села на общинатаицията.
