С общински празник „От Лазаровден до Цветница“ почитаме едно от последните чудеса, извършени от Христос – възкресението на неговия близък приятел Лазар, който бил мъртъв от четири дни и лежал погребан в пещера. Исус накарал близките на покойника да го заведат до мястото и след като махнали камъка от входа, той се помолил на небесния си отец и казал: “Лазаре, стани!” Мъртвият възкръснал, а присъстващите се убедили, че Христос наистина е Божият син. У нас Лазаровден се празнува в чест на нивите, пасбищата, гората, защото според народните вярвания Лазар е заповедник на горите.
Лазарски обичаи
В този ден из цяла България излизат лазарки. Лазаруването е обичай, който има посветителен характер за момите, те встъпват в моминството. Ето защо, една мома може да бъде лазарка само веднъж. След лазаруването се променя нейният статут. Тя може да обича и бъде обичана, да носи гердани и гривни, да си сплита косите и да носи украшения по тях, може да се омъжи.
Момите лазарки на този ден са едновременно радостни и тъжни. Един етап от живота им свършва и те преминават към света на възрастните. Лазаруването, кумиченето и буенека са три обичая, разпаднали се във времето части от едно цяло. Лазарките започват да се подготвят още от Средопостница – третата седмица от Великите пости. Те приготвят облеклото и накитите си, разучават песните си. Който види лазарки, ахва при вида на богатите украси по главите и гърдите им. Те са направени от цветя, пера, мъниста и пендари, според тпадицията в различните краища на България.
В Софийско лазарките обличат венчалните дрехи на омъжените през зимата невести, на кръста си слагат манистени или тъкани колани с пафти. На главите си имат накит от хартиени цветя, лалета, които стигат до под пояса отзад.
Лазарките се разделят в групи по възраст – малки момичета и моми. Във всяка група ролите са разпределени. Едни носят кошници за яйцата, други танцуват (шеталици), трети пеят (поялици). Две моми пък носят балтия и кривак – мъжки предмети. Лазарките обикалят цялото село или махала, като се отбиват във всяка къща. Не влизат само в онази къща, където има починал човек. Ако срещнат пътник, го наобикалят и му пеят и танцуват.
Лазарските песни са много и най-разнообразни, подобно на коледарските. Лазарките пеят за всеки стопанин на къща според заниманието му, за всеки член от семейството, за децата. Те наричат за здраве и плодородие, благославят хората в къщата. Стопаните ги даряват с яйца, рядко с пари, а в наше време с бонбони.