С регионалния събор „Ден на чавгата“ в село Бряст“ се отбелязва християнският празник Сирни Заговезни в община Димитровград. От 1985 г. досега селото е едно от малкото останали у нас, в които са живи народните традиции, свързаните със седмата неделя преди Великден. Организацията е на ниво, а обредите и обичаите се практикуват по начина, по който са останали от прародителите.
Населеното място на празника се преобразява до неузнаваемост. Пристигат роднини и близки на местните от близо и далече. Певчески и танцувални фолклорни групи от целия регион придават още по-голям колорит на празника.
Подготовката сред жителите в селото също започва дни и седмици преди Заговезни. Почти няма къща от 150-те тук, чиито обитатели да не дялкат чавги – дървени стрелички, които след падането на мрака се палят и се хвърлят.
Непосредствено след Освобождението селото след оттеглянето на турското население е заселено от жители от селата Ябълково, Горски извор, Славяново и Марийно. Те си идват с чавгите.
Местните изработват три вида дървени стрели – картупал, чавга и чавгар. Първият вид се нарича за домашните животни, вторият – за членовете на семейството, а чавгарът се хвърля от главата на фамилията. Една чавга от ръцете на майстор се прави за петнадесетина минути, а ако режете за пръв път може да отнеме от 20 минути до половин час.
Дългата около двадесетина сантиметра култова пръчка има две части. Половината е четириъгълно острие. По средата след него е издълбан кръгъл отвор с диаметър 3 – 3 милиметра. Назад следва плоска опашка, в която по средата се отваря 2 – 3 сантиметра дълъг отвор. В него се втъкват крилата, или както казват тук, ушите на чавгата. Те представляват нацепена на тънко дървена лента, която се прегъва през средата под ъгъл от около 60 градуса. Докато дървото е още сурово, краищата й се огъват. Това придава въртеливо движение след изстрелването и осигурява по-дълъг полет.
Картупалът е без заострен връх отпред, а чавгарът има втори и дори понякога трети чифт крила, които са перпендикулярни на първия и втория чифт. По думите му джаджата се прави от дървото „мекиш“. Научното название на храста или малкото дърво е „татарски клен“, като видът започва рано напролет развитието си, еластично е и се обработва лесно.
Празникът в Бряст е най-чакан от децата. Те са най-радостни. Облечени в народни носии те носят кошничките с чавгите за ритуала. Привечер в центъра на селото се палят „оратниците“ – десетина факли, с които се описват кръгове около главата. Преди прътите са били със слама на върха, но сега вече използват напоени с нафта парцали. Шествието върви към църквата, където е запален големият огън.
След пристигането на множеството следва сцената по краденето на момата. Предводител на група момци влиза в диалог с пазителя на момите: „Дай си чичо, момата, защото ще запалим копата“. „Аз нямам мома за даване, питайте майка й“, е отговорът. Така или иначе обаче ергените се втурват и отвличат девойка от групата. Символиката е, че от деня след Сирница започват постите и според канона сватбите до Възкресение Христово са забранени. Призивът след това е всички да се хванат на хорото. В двора на храма „Св. Иван Рилски“ са строени фолклорни групи, които изнасят програма.
Започват и изстрелването на огнените стрелички. Първата задължително е за Господ, следват чавгите за добитъка, за хората и тази на главата на семейството. В отвора между тялото и опашката на чавгата се промушва острие на дряновица. Тя се удря в друго по-дебело дърво, а по-тънката и гъвкава пръчка пружинира и изхвърля в летеж чавгата, която е с вече запалени от големия огън крила. Поверието е, че колкото по-надалеч лети и се приземи чавгата, толкова повече ще са здравето, берекетът, благополучието, благоденствието, че толкова повече ще спори годината. Със замятането всеки си пожелава по нещо, което желае да се сбъдне.
За разлика от други етнографски области в България в с. Бряст я няма семантиката на флирта в хвърлянето на чавгата – че ергените целят с летящите стрели дворовете на момите, които са им на сърце.
Следва задължителното прескачане на огъня. Обредът идва пак от миналото и от вярването, че пламъците гонят гонят змии, бълхи и предпазват от всякакви други вредители. След това в салона на читалището се играят два други ритуала – иска се и се получава прошка от „старшията“ и другият обичай „хамкане“ – залюлява в кръг провесена от тавана връв, на края на който е вързана халва или яйце. Малчуганите, които трябва да са с ръце отзад, докато се опитват да докопат с уста ядливата примамка. Провежда се конкурс за най-красиво изработена чавга и за най-вкусно ястие, които предхождат възстановките на традициите.
