През септември в село Пожарево, общ.Божурище се бърка лютеница и от сутринта на площада в селото започва белене на чушки и месене на хляб. Всички заедно мелят доматите, морковите и чушките, необходими за лютеницата. Всеки помага с бъркане, рязане или просто се опушва около огнището. Традиция е приготвянето на „Пожаревска пърженица от пабирок“ и хляб, изпечен в старата селска пещ, от които всички си похапват заедно на площада. Месенето също е нещо, в което могат да участват присъстващите и да се научат да правят хляб.
Специалното на този фестивал е, че той няма претенцията да е грандиозен, а напротив – тук в деня на фестивала времето спира, пали се огън на площада, белят се чушки с бабите, мелят се и се прави една от най-вкусните лютеници. Не се спазва строга рецепта, всичко е импровизирано. Социалният фактор е силно застъпен – всички правят лютеницата заедно. Целта е да се съберат различни хора, да общуват, да работят заедно, а това дава много… На фестивала не са добре дошли хора, които очакват, че целта е да се произведе огромно количество лютеница с комерсиална цел. Не! Произвежда се малко количество, но много вкусна лютеница, като всяко бурканче е с кауза. Няма строг часови график, става това, което бабите казват!
Лютеницотерапията има своя кауза – събира средства, за да се възстанови параклисът „Свети Илия“, който е на мястото на опожарения по време на Османската империя село и манастир. Срещу своето дарение, всеки получава бурканче прясно приготвена пред очите му лютеница.
