За 17-ти път предстои да се проведе Фестивалът на спомените GOATMILK. Документалисти, терапевти, преподаватели, хора на изкуството от страната и света ще обсъждат нови образователни подходи и ученето във всяка една възраст.
В края на май в с.Горна Бела речка (Община Вършец) организатори и гости на фестивала ще дискутират по темата „Митове, утопии и реалности в периферията“, която е мотото на фестивала. Организаторите задават въпроса: „Дали всяка периферия е свой собствен център?“
Горна Бела речка е селце в периферията на Северозапада с около 50тина жители. Северозападът е периферията на България. България е периферията на ЕС… Селото е център на международния фестивал на спомените GOATMILK и 16 години събира хора от цял свят. За хората, които живеят тук, мястото е център на живота им, на спомените им, на мечтите и тъгите им.
Периферия или център е Бела речка? Променя ли се и как усещането за център и периферия? Кое е това, което ни кара да мислим за едно място като за център или като за периферия? Имат ли роля митовете и утопиите в превръщането на едно място в център и в начина, по който се определят жителите му днес? Можем ли да обясним миграционните вълни днес с желанието за утопично преместване от периферия в център?
Как се променя усещането за център и периферия от гледната точка на поколението на прехода 30 години след падането на Берлинската стена?
За хората в Източна Европа 1989-а беше година на “излизане от периферията на историята”, по думите на Вацлав Хавел. Но философи като Юрген Хабермас обявиха още тогава революциите от 1989-а в Източна Европа като “наваксващи”, от които няма да се роди нищо ново – защото те не идват с нова утопия, а искат просто да наваксат това, което вече е създадено другаде. Мит, утопия или реалност беше идеята за излизане от периферията на историята през 1989та? И каква е реалността 30 години по-късно?
Бела речка предлага тази възможност да изследваме критично всичко това. Вече 16 години фестивалът на спомените е едно ново и различно място за личния разказ и паметта. Именно защото е в периферията и защото от самото начало искаше да включи в историята нови гласове и разкази от периферията.
Утопия ли беше това желание? Това, което научихме през годините, е че личните истории са важни, но и трудни, понякога – дори невъзможни за разказ. Истории за надежди, мечти, успехи и загуби. Истории за напуснати къщи и обезлюдяване, за безработица и емиграция, за затворени училища и изсечени гори, за призрачни градове и села. Истории, които ни провокират да продължим да изясняваме отношенията си с миналото и да търсим нови форми на разказ – и доверие. Истории, в които включваме и поколението на прехода, превърнало се неусетно в поколението на настоящи и бъдещи лидери, учители, родители.
Каква е реалността днес – какво се случва с хората, с градовете и селата в Северозапада? Кои митове и утопии останаха, кои изгубихме, кои се родиха?
Отговорите на тези въпроси ще търсим между 21ти и 25ти май 2021-а година на фестивала на спомените в Бела речка. Основните линии на разсъждения са посветени на поколенията на прехода, на премълчаната история за изселването на български турци в Северозапада, на концепциите за новото образование, на новите подходи към травмата.
Организаторите очакват вашите мисли и истории.
