Някъде в подножието на Източна Стара планина има една райска котловина, през която протича благословената Камчия. Именно там, където изтича бистрата, студена и обилна вода на Башбунар е възникнало в незапомнени времена селище. Днес всички го наричат Дивдядово и не защото е диво и пусто, а защото там, точно там, при изворите са се къпели истински богини. Заради тази природна благодат- водата, богините орисват всичко в селището да бъде божествено. Така и става.
И местните жители решават да им се отблагодарят като всяка година вият кръшни и буйни хора на това свещено място, защото го могат, защото са приемници на танцово изкуство години наред, защото осъзнават необходимостта от собствена празнична система.
Традицията , поддържана от Народно читалище „Асен Златаров-1872г.” да се хороигралства при изворите на местността „Башбунар” продължава до 90-те години, но още се пази спомена за голямото зрелище, което събира хора от цяла България, за да пеят и танцуват, еднакво влюбени в българския фолклор.
Днес, някогашното място, което е побирало толкова любители на хорото е променено и извора се е превърнал в нарицателно понятие на нестихващата и непресъхваща любов към всичко, което ни определя като уникален български народ- нашите песни , обичаи и танци.
Читалище „Асен Златаров-1872г.” като институция , която съхранява българщината, носи този извор в себе си и има амбицията да възстанови инициативата.
Поставя началото на фолклорен фестивал „На Извора хоро се вие”, за да могат отново да си дадат среща млади и стари, добри и по-добри, танцьори и танцьори, за се върне онова някога, да се превърне в днес и в един обикновен юнски ден да се възроди традицията в Дивдядово да се танцуват български народни хора и танци.
Заповядайте! Станете част от инициативата ни всеки да носи българския извор на изконните ни традиции в себе си. Нека нашето хоро и вашето хоро станат едно хоро, в което ще демонстрираме, че фолклора е този, който ни сближава, който ни обединява, който ни съхранява!!!
