Въстановка на цялостния процес по приготвянето на динения мед започва още от май месец, „от нивата до тавата“, документира се всеки процес – от засяването, окопаването, пръскането, обирането на дините и превръщането им в мед, който може да бъде съхраняван години наред. Извозването на работниците до нивата се осъществява посредством магарешки и конски каруци. Накрая отиват да дегустират дините, за да преценят дали стават за динен мед, при това по старому – удря се в земята динята, за да се сцепи. Децата участват активно в почти всички процеси – те носят дините и кочаните за запалване на огън. Самото приготвяне на маджуна започва в ранни зори като в земята се издълбават така наречените „котлони“, в които се пали огън, с „гнезда“ за съдовете /тави/ и изход за дима. Върху тях се поставят изстърганите дини, изсипани в медни съдове, докато се получи сок. После той се прецежда от семките и се вари отново до сгъстяването му, до тъмни доби. Диненият мед се е използвал в старите и трудни времена като подсладител. В инициативата участват самодейци от различни възрасти, сред които и деца, за да запомнят обичая, някога част от бита на добруджанеца. Няма как да не им остане в съзнателните спомени, за да ги разказват, а защо не – и да ги пресъздават.
Паралелно с приготвянето на маджуна се месят, точат и пекат на пещ вкусни български баници, които в края на деня се поливат с течната сладост. Провеждат се конкурси за:“Най- писана каруца“, „Най- красив динен фенер“, „Най- оригинално моделиране върху дърво“. През целият ден, за доброто настроение на работещите и гостите, се грижат фолклорни певчески и танцови състави и клубове. Представя се и етнографска изложба и възстановка на предене и чепкане на вълна. В миналото основния поминък на жителите от селото е било овцевъдството и те имат традиции в обработването на вълна.
Фестивалът предлага на посетителите участие във всички видове дейност. От бъркането на течността за сгъстяване на маджуна до „облизването“ на тавата в крайния етап на приготвянето му. Всички етапи от приготвянето на традиционните баници също се извършват пред очите на гостите- месене на тесто, точене на корите, правене на баницата и изпичане. Паралелно се представят и различни обичаи, отразяващи бита на местните жители в миналото- тъчене и предене на вълна; правене на динени фенери; етнографска изложба. Возене на магарешки и конски каруци. Инициативите имат емоция, страст и трепет, защото става дума за колективно дело.
Програма
8:00 часа – Работилница за динен маджун
9:00 часа – „От бабината баница по-сладка няма“- ателие за домашна баница на пещ, ателие за динени фантазии
10:00 часа – „Атрактивно ревю на народни носии и накити“- представено от деца на възраст от 0-10 години, конкурсна и фолклорна програма
15:00 часа – Дегустация на топла баница и караомурски маджун
15:30 часа – Награждаване на участниците в ателиетата
Празникът на динения маджун /мед/в село Смилец е единствен по рода си в България, който е съпроводен с народни песни,танци
и базар на добруджански стоки.
