Епидемията ще ни промени, но няма да ни спре. Отново ще правим шопска спържа и суджуци. Но тази година ще ви ги доставим вкъщи.
За седма поредна година Фондация „Национален тръст за съхранение на културно историческото наследство България“ организира в Копривщица празник на шопската спържа и суджука.От няколко години насам се популяризира едно кулинарно събитие в Копривщица, което привлича чревоугодници и любители. Събитието се провежда в Музея на хляба и традиционните храни. Там се правят дегустации и който желае може да закупи от деликатесите.
Организаторите са директни: „Дойде време отново за Юнашкия тиган, който всеки ноември се подготвя в „Юнашката градина“ към Музея на хляба и традиционните храни в Копривщица, за да се приготви „Шопска спържа като за юнаци“.
Ще подредим една стена копришки суджуци и ще скрием чашите. Виното се пие от буркан, суджука се яде с ръце, а хлябът се чупи на големи комати и малки мазни хапки.
Хора на диета ще скучаят. Който е бил, знае. Който не е бил на Буркан парти в Академия „Кулинарен историк“ да идва, че другото е догодина.
Събитието се организира от фондация „Национален тръст за съхранение на културно историческото наследство България.“
Събитието е частно и е се организира на терена на Музея, без никакво организационно участие на Община Копривщица.
Традиционно се представя четири вида суджук – телешки, с праз, с люти чушки и традиционен. Има възможност за покупка и дегустация на място, като суджуците се проготвят на скара. За децата ще има курс за месене на хляб.
Спържата е спомен. Споменът от детството, когато в някоя студена сутрин на двора комшията и дядо ви са заклали прасето за зимата. Въртяли са го над запалена слама и са започнали да го разфасоват. Сръбнали са по една греяна ракия и са подредили мръффките по видове и начини на обработка.
На една страна са сложили бъбреците, кървавото месце, тънките черва, част от черния дроб, белият дроб и шареното месо от коремната тлъстина. Всичко са нарязали на дребно, баба ти е цепнала бъбреците, накиснала ги е в оцет а чревцата е обърнала и дълго ги е плакнала на чешмата в двора. Всичкото това се слага в казан от някоя леля разбирачка и започва да се подгрява на огъня от вършини за компот.
След 3-4 часа му се слагат две три шепи праз лук и десетина сушени люти чушки натрошени на дребно. Сипва се в буркани и се реди в мазето. На по височко, че и децата да не стигат.
В студените вечери около потната кана с вино ще се дочуе „Жена, донеси от спържата да не хабим виното“.
Та това е спържа. Шопска спържа.